Stefanka Nikolova Kelivanova

Dr. Stefanka Nikolova Kelivanova Born: March 17, 1925 in Chirpan, Bulgaria We have become orphaned in our earthly path, but your ever-forgiving smile will continue to warm us even from beyond. In our genes and hearts, we will carry a part of you forever. Known in Plovdiv with her maiden name Dr. Uzunova, health inspector for HEI (Hygene Epidemiology Institution), you did not need to shadow the reputation of your husband Dr. Ivan Kelivanov, chairman of the Regional TELK Commission. With your personal professional excellence and humane characteristics, you built your own prestige. For this, you were not only respected, but also loved and remembered to this day – you, an American with Bulgarian origin, living in Atlanta since 1994 – a pioneer of Bulgarian immigrants here. Mother of two sons (Nickolay and Pavlin), one of which is an engineer and the other one just like his parents, a doctor – you accepted your daughters in law (Janeta, Ivanka, and Ann) as your own, raised and helped develop as worthy individuals your grandchildren (Ivan, Stefka, and Dian), and God gifted you two great-grandchildren (Nicholas and Paulo). You generously emanated to all love and care, support and encouragement. You walked in life through hardship and triumph with your head held high. You always found a solution for every problem and were an admirable companion in all aspects to your husband, with whom for nearly three years you cared for the sick in Libya. When you resettled to USA, you brought a few personal possessions but a treasure trove of 2000 Bulgarian books, as well as your national Bulgarian pride and heritage. Since 2003, you dreamed of a Bulgarian church in Atlanta and when it was created in 2016, you were the first donor and benefactor. Last year you were a compassionate influencer for the registration of the Bulgarian-American Cultural Center “The Golden Century” and the affiliated Bulgarian school “Simeon the Great.” You bestowed upon us your wishes – the future generations to remember their roots and to study our native tongue and culture. Our souls are overpowered with sorrow, our loss is irreprehensible, but above it all stands our pride that we had YOU as our parent. We are left with the responsibility to strive to be at least partially your noble exemplars. We are forever grateful! We bow down! Rest in Peace! Kelivanov Family На 11 януари 2019 г. ни напусна нашата майка, баба и прабаба Д-р Стефанка Николова Келиванова, родена на 17 март 1925 г. в гр. Чирпан, България Осиротяхме в земния си път, но твоята всеопрощаваща усмивка ще продължи да ни огрява и от отвъдното, мамо, а в гена и сърцата си винаги ще носим част от теб. Известна в Пловдив с бащината си фамилия като д-р Узунова, инспектор от ХЕИ, на теб не ти бе нужно да афишираш, че си съпруга на председателя на Окръжната ТЕЛК-комисия д-р Иван Келиванов, а със своите лични професионални умения и човешки качества градеше своя неоспорим авторитет. Затова не само те уважаваха, но те обичаха и те помнят и до днес – теб, американската гражданка от български произход, живееща от 1994 година в Атланта, доайенката на българската диаспора тук. Родила двама синове (Николай и Павлин), единият от които завършил за машинен инженер, а другият също като родителите си лекар, ти прие в сърцето си снахите си (Жанета, Иванка и Анн) като родни дъщери, отгледа и създаде като достойни личности децата им – двама внуци и внучка (Иван, Стефка и Диан), а Бог те дари и с правнуци (Никълъс и Пауло). И на всеки раздаваше щедро обич и грижа, подкрепа и опора. Вървеше в живота през болки и победи с гордо вдигната глава, намираше изход и решение за всеки проблем и бе достойна спътница навсякъде и във всичко на съпруга си, с когото близо три години лекувахте заедно болните в Либия. С него при преселването си в Щатите пренесохте малко лични вещи, но цяла съкровищница от над 2000 книги на български език, както и националното си българско самосъзнание и самочувствие. Мечтаехте още от 2003 г. за българска църква в Атланта, при създаването на която през 2016 г. ти стана първият й дарител, а през миналата година бе съпричастен вдъхновител за регистрирането на Българско-Американски център „Златният век“ и създаденото към него Българско училище „Симеон Велики“. И ни завеща своята заръка – потомците на рода да помнят своя корен и да учат и знаят родния ни език. Душите ни са сгърчени от болка и мъка, загубата ни е непрежалима, но над тях надделява гордостта, че точно ти си нашият родител. И отговорността да се стараем да бъдем поне отчасти достойни твои следовници. Признателни сме ти! Поклон! Светла ти памет! Фамилия Келиванови